Нов вътрешен SIP номер/Масово създаване на вътрешни SIP номера

I. Нов SIP вътрешен номер / Дефиниране на SIP вътрешен номер:

SIP вътрешен номер

Групово създаване на вътрешни SIP номера:

1. Дефиниране на вътрешен номер (Extension)

Number (номер)
Username (потребителско име)
Password (парола)
Кодеци
DTMF режим
Тонове за хода на повикването в аудио канала (Progress inband)
Call groups/Pickup groups (групи за обаждания/поемане на повикване от друг телефон)
MWI на гласовата поща
Call Limit (лимит на повикванията)
Do Not Disturb (DND – не безпокойте)
Inbound Dial Timeout (време за изчакване при входящо набиране)

3. Outbound Recording (запис на изходящи повиквания)

Always Record (винаги записвай)
Изпращане на записи по имейл
Минимален размер (байтове)

4. Сигурност

Host
Несигурно
Транспорт
Криптиране на RTP
Outbound Destinations (направления за изходящи повиквания)

5.Потребителски уеб панел

Password (парола)
User Name (потребителско име)

6.Изходящи повиквания

Блокиране на външен Caller ID
The External CID number (външният номер на обаждащия се)
External CID name (име на обаждащия се за външни повиквания)
Номер за идентификация на обаждащия се (CID) при спешни повиквания
Area Code (код на района)

7. Конфигурация на Find me/Follow me (намери ме/последвай ме)

Active if Checked (активно, ако е отметнато)
FMFM номер
Метод за набиране FMFM
Изискване на потвърждение
FMFM Caller ID (телефонен номер на обаждащия се за FMFM)
FMFM Caller ID Num and Name Prefix (FMFM префикс към номера и името на обаждащия се)
FMFM Dial Timeout (време за изчакване на отговор при FMFM)

8. Допълнителни направления за маршрутизиране

Безусловно
On No Answer (при липса на отговор)
On Extension Busy (при зает вътрешен номер)
При офлайн вътрешен номер

9.Изтриване на вътрешни номера

Изтриване на вътрешен номер
Изтриване на няколко вътрешни номера

1. Дефиниране на вътрешен номер
Дефиницията на един вътрешен номер се състои от няколко раздела. Най-важният е общият, където можете да зададете вътрешния номер и паролата.

Номер: Вътрешният номер в една клиентска среда (tenant) може да съвпада с вътрешен номер в друга клиентска среда. Хостваната PBX поддържа множество отделни клиентски среди, така че конфигурацията на всяка среда е напълно независима от останалите. Това е общо правило и важи за всеки аспект на конфигурацията.

Име: Зададеното име ще се използва като Caller ID за вътрешни обаждания. Това означава, че Caller ID на телефона ще бъде презаписан с посочения тук. Ако не искате винаги да се налага зададеният тук Caller ID, а искате да използвате Caller ID, идващ от телефона (напр. вътрешен номер, който не е присвоен на един телефон, а на друг PBX с множество вътрешни номера), отметнете/задайте полето „Trunk“.

Настройката trunk също влияе на входящите обаждания към телефона (или PBX). Ако полето „Trunk“ е зададено, SIP INVITE, изпратен към акаунта, ще включва набрания номер.

Потребителско име: Потребителските имена се генерират автоматично чрез добавяне на кода на клиентската среда към зададения номер. По подразбиране се използва форматът с „-“, но е установено, че някои телефони не приемат тире. Съединителният знак (т.е. тирето) може да бъде променен чрез щракване върху бутона с двойна стрелка в края на полето. Имайте предвид, че използването на „_“ не се препоръчва и трябва да се прилага само при действителна нужда.

Парола: може да се генерира автоматично чрез щракване върху бутона за генериране „Generate“. Силно препоръчително е да използвате дълги и напълно случайни пароли, за да поддържате системата си защитена.

Кодеци: Всеки вътрешен номер може да използва широк набор от кодеци.

DTMF режим: избираем между auto, info, inband и RFC 2833. Моля, проверете конфигурацията на телефона и поддръжката от доставчика, за да изберете правилната DTMF настройка. Най-широко приетият формат е RFC 2833.

Тонове за хода на повикването в аудио канала (Progress inband): принуждава системата да генерира тонове на позвъняване.

Директен обмен на медия (Can reinvite): позволява на две крайни точки, например два телефона или телефона и доставчика, да обменят RTP (аудио) данни директно, без маршрутизиране през PBX. Обикновено, ако една от страните е зад NAT, може да получите едностранно аудио. Обикновено е зададено на No (не).

Групи за повикване/групи за прихващане: определя кой има право да прихваща кои повиквания. Ако групата за повикване и групата за прихващане съвпадат, прихващането е възможно чрез зададения код на функция. Имайте предвид, че все пак трябва да зададете кода на функцията, който да се използва.

Индикатор за гласова поща (Voicemail MWI): позволява да присвоите на телефона MWI (Message Waiting Indicator, индикатор за чакащо съобщение) за гласова поща.

Ограничение на повикванията: задава максималния брой канали, които телефонът може да използва. Задаването на 1 обикновено не позволява прехвърляне на повиквания.

Не безпокойте (DND): поставя вътрешния номер в режим DND. Това е DND, подпомаган от сървъра. Той не засяга евентуално зададения DND на телефона (когато задавате DND на самия телефон).

Време за изчакване на отговор при входящо повикване (Inbound Dial Timeout): задава времето в секунди, през което един вътрешен номер звъни, преди да премине към допълнителната дестинация за липса на отговор „No Answer“. Можете да не задавате стойност за времето за изчакване и ще се използват стойностите по подразбиране.

2. NAT контрол:

NAT: настройката е важна, когато телефонът е зад NAT (както са конфигурирани повечето телефони). В почти всички случаи използвайте force_rport, comedia. Ако имате еднопосочно аудио, проверете отново и коригирайте настройката NAT.

Проверка на достъпността (Qualify): позволява на PBX периодично да се свързва с телефона, за да провери дали все още е онлайн. Това е полезно, защото поддържа „отворена“ връзка в таблиците за проследяване на връзките на защитните стени/NAT рутерите, които може да се намират между телефоните и интернет. Връзките се осъществяват всяка секунда, но ако имате бавни телефони, можете да увеличите времето за изчакване на отговор.

Поддържане на връзката (Keep Alive):
Поддържане на RTP връзката (RTP Keep Alive):

3. Запис на изходящи повиквания:

Винаги записвай (Always Record): задава предпочитанието за запис за вътрешните номера. Ако е зададено на „Да“ (Yes), всички телефонни повиквания, направени от вътрешните номера, се записват. Ако е зададено на „Да, но позволява спиране“ (Yes, but allows stopping) или „Не, но позволява стартиране“ (No, but allows starting), записът може да се изключи или включи чрез предварително дефинираната DTMF последователност #0 и #1 по време на разговора. Записаният файл ще бъде наличен за изтегляне в менюто Статус/История на повикванията (Status/Call History).

Записи по имейл: Задава имейл адрес, на който да се изпращат записите след приключване на повикването.

Минимален размер (в байтове): Задайте параметри за записите, изпращани на вашия имейл. Параметрите ще позволят да се изпращат всички записи, по-големи от зададения размер в байтове. Запис се извършва само на свързани канали, така че IVR гласовите указания или „Музика при изчакване“ няма да бъдат записвани.

4. Сигурност:

Host (хост): може да бъде “dynamic” (приема регистрация от всеки IP адрес) или да бъде свързан с конкретен IP адрес. Във втория случай регистрация не е необходима.

Insecure (удостоверяване по IP): позволява удостоверяване на отсрещната страна чрез IP адреса.

Transport (транспорт): позволява избор на друг транспорт за SIP сигнализацията. Можете да използвате TCP, ако имате проблеми с рутера или интернет доставчика, най-често поради SIP ALG. Ако изберете TLS, телефоните ще се нуждаят от SSL сертификат.

RTP Encryption (криптиране на RTP): криптира RTP аудиото. Ключът се предава по SIP канала, затова използването на тази функция без TLS транспорт не осигурява предвидената защита. Ако SIP каналът не е криптиран чрез TLS, трета страна може да прихване ключа.

Outbound Destinations (изходящи дестинации): позволява да ограничите номерата, които вътрешният номер може да набира. Така можете да ограничите разрешените дестинации. Например на телефона в офисната кухня могат да бъдат наложени ограничения за международни разговори. Възможностите са:
All Allowed (всички разрешени): разрешен е всеки номер
All Prohibited (всички забранени): телефонът не може да извършва изходящи разговори
Allowed if matches (разрешено при съвпадение): разговорът е разрешен, ако набраният номер съвпада със зададения регулярен израз
Prohibited if matches (забранено при съвпадение): разговорът е забранен, ако набраният номер съвпада със зададения регулярен израз

5. Уеб потребителски панел:

Активирането на уеб потребителския панел позволява вход в уеб интерфейса с потребителското име на вътрешния номер и предоставената парола за уеб потребителския панел.

Парола: Не е възможно да се използва SIP паролата за вход. Силно се препоръчва използването на генерирана парола за по-добра защита на системата Ви

Потребителски профил: определя потребителския профил, който се присвоява на потребителя, влизащ в уеб потребителския панел.

================

6. Изходящи обаждания:
Този раздел ви позволява да конфигурирате как се обработва едно обаждане при набиране навън от локалната virtualPBX.

Блокиране на външния Caller ID: Отметката „Block External Caller ID“ може да блокира използването на Caller ID. Тази отметка може да се включва и изключва чрез код на функция.

Външният CID номер: може да бъде избран от различни формати, обикновено наподобяващи
стандарта E.164. Различните опции могат да се включват или изключват чрез менюто за администриране и настройки (Admin/Settings). Външният CID номер може да бъде избран само измежду DID номерата, присвоени на клиентската среда.

Външно CID име: позволява да се определи буквената част на Caller ID.

Спешен CID номер: позволява да зададете номера на Caller ID, който да се използва, когато за набиране навън се използва спешен маршрут. Той може да бъде избран измежду DID номерата, маркирани като „emergency“. Местоположението на DID номера се показва, ако е въведено.

Код на района (Area Code): позволява да зададете префикс, който се добавя към номерата, когато броят на въведените цифри е между посочените по-долу стойности включително. Например, ако кодът на вашия район е 713, а местните ви номера са от 4 до 7 цифри, можете да въведете следните данни и номерът ви ще бъде автоматично допълнен с кода на района. Така, ако въведете 4531311, автоматично набраният номер ще бъде 7134531311.

Профил за маршрутизиране: позволява да присвоите на този вътрешен номер различен профил за маршрутизиране от този, присвоен на клиентската среда.

7. Конфигурация на Find me/Follow me:
Тази функция ви позволява да определите следваща дестинация за повикванията, когато набраният номер е зает или не е наличен.
Активно, ако е отметнато: FMFM конфигурацията трябва да бъде разрешена чрез отметката „Active if checked“. Можете също да използвате код на функция, за да я разрешите или забраните.

FMFM номер: е номерът за набиране, когато вътрешният номер е зает или не е наличен.

Метод на набиране за FMFM: позволява избор между два метода на набиране — „нормално (normal)“, когато
FMFM номерът се набира след „Време за изчакване на входящото повикване (Inbound dial timeout)“ за вътрешния номер, и „едновременно (simultaneous)“, когато FMFM номерът се набира едновременно с вътрешния номер.

Искане на потвърждение: позволява да се поиска от извиканата FMFM дестинация да приеме повикването, като се възпроизведе съобщението по подразбиране или персонализирано съобщение. Ако извиканият FMFM номер откаже повикването, то се третира като BUSY (спазвайки инструкциите, зададени в „Допълнителни дестинации (Additional destinations)“ за BUSY)

Идентификация на повикващия за FMFM (FMFM Caller ID): дава възможност да изберете кой Caller ID да се покаже на извикания номер. Налични са две специални опции:
- Използване на първоначалния идентификатор (Use Original) ще използва Caller ID на извикващия
- Използване на входящия DID (Use Incoming DID) ще използва DID, получаващ повикването, като Caller ID

Префикс за FMFM Caller ID номер и име: определя префикс, който да се добави към избрания Caller ID при набиране на FMFM номера

Време за изчакване на FMFM повикване (FMFM Dial Timeout): определя секундите за набиране на FMFM номера преди преминаване към
допълнителната дестинация (Additional Destination), ако е дефинирана.

8. Допълнителни дестинации:
Този раздел ви позволява да посочите дестинацията на повикването, когато на вътрешния номер няма отговор, той е зает или е офлайн.
При дефиниране на допълнителните дестинации можете да изберете специална дестинация „Гласова поща със същия номер“ (Voicemail Same Number). Тази дестинация автоматично ще създаде гласова поща със същия номер като вътрешния номер и случаен PIN. Ако гласовата поща вече е била налична, тя просто ще бъде присвоена на дестинацията.

Безусловна – позволява пренасочване на телефонните повиквания към друга дестинация. Всеки вид допълнителна дестинация може да бъде активиран или деактивиран с помощта на кодове за функции.
При липса на отговор: Ако на вътрешния номер не бъде отговорено по каквато и да е причина
При зает вътрешен номер: Ако броят на каналите за една линия надвиши предварително определения брой
При офлайн вътрешен номер: Ако вътрешният номер не е достъпен (напр. поради предварително определени часове на достъпност)

Масово създаване на вътрешни номера

Възможно е да създадете няколко вътрешни номера наведнъж, като натиснете бутона “Bulk SIP peer” (масово създаване на SIP вътрешни номера).
Страницата за дефиниране/настройки ще бъде същата, както е обяснено по-горе, с изключение на заявения диапазон от номера.

Научете повече за настройването на SIP вътрешен номер
Обратно към началото

9. Изтриване на вътрешен номер:

Изтриване на вътрешен номер:
За да изтриете вътрешен номер, щракнете върху бутона за изтриване в края на дефиницията на вътрешния номер. Ще се покаже съобщение с искане за потвърждение. Изтриването на вътрешния номер ще го дерегистрира и ще го премахне от кеша на PBX, като отказва всякакви операции за изтрития вътрешен номер.

Изтриване на няколко вътрешни номера:
За да изтриете няколко вътрешни номера едновременно, щракнете върху иконата на кошче в горния десен ъгъл на списъка с вътрешни номера. След като щракнете, отляво ще се появи нова колона, която ви позволява да изберете вътрешните номера, които искате да изтриете. След като изберете желаните вътрешни номера, щракнете върху червения бутон „Delete Selected (изтриване на избраните)“ (разположен в горния десен ъгъл, както е показано по-долу).

Обратно към началото